четвъртък, 16 юни 2016 г.

Културата има значение

Често присъствам на разговори, посветени на темата "Кога ще се оправим". По правило ги водим, преливайки от пусто в празно, тъй като компетентността на събеседниците често клони към нула, поне по този въпрос. От години събирам задълбочени изследвания по темата. Може пък някой наистина да поиска да има мотивирано мнение, базирано на сериозни проучвания, а не на "една кака каза".

Предупреждавам, че статията (писах я за едно списание преди няколко години) не е сложна, но е по-дълга, от приличното за един блог.

ИМА ЛИ ВРЪЗКА МЕЖДУ КУЛТУРАТА НА ЕДИН НАРОД
И СТЕПЕНТА НА ИКОНОМИЧЕСКОТО МУ РАЗВИТИЕ?




През последните 50-60 години в сферата на международната помощ, оказвана на развиващите се страни, а впоследствие и на страни от Източна Европа, основополагащите парадигми в тази област се променяха неведнъж. Спомнете си и теорията на поетапното икономическо развитие, и силният акцент върху държавното планиране, концепцията за оказване на подкрепа на най-бедните от бедните, „внедряването на технологии”, съсредоточаването на усилията в частния сектор и т.н., и т.н. За жалост резултатите, както от създадените теории, така и от усилията по прилагането им, оставиха у страните, участвали в процесите, най-вече

чувство на разочарование, разбити надежди
и поизхабени теориите за икономическо развитие.

Това беше предизвикано най-вече от неспособността на повечето страни от Африка, Латинска Америка и мюсюлманския свят да постигнат „качествен скок” от гледна точка на икономическия ръст.
Интересно е, че на нито един от етапите от създаването на различните теории, стимулиращи икономическото израстване на дадена страна, не е обсъждан въпроса за народопсихологията и културните ценности на конкретното общество. И независимо че от края на 70-те години на 20-ти век при разработването на проектите за икономическо развитие, участват и специалисти по културна антропология, то тяхното присъствие по правило се ограничава с адекватно отразяване на вече съществуващите културни реалности във въпросните програми, без да се правят опити тези културни реалности да бъдат променяни. Широко разпространено е схващането, че всяко общество, всяка култура трябва да създаде своите собствени ценности, че културите не са лоши или добри – те просто са различни.
И, въпреки тези общоприети схващания, Алан Грийнспин коментира икономическата криза в Русия в края на 90-те години на 20 век по следния начин: „Мислех, че в основата на капитализма лежи човешката природа, но това не е така.

Всичко зависи
от културата.”

Напоследък все повече икономисти отдават дължимото на културните фактори и считат, че те са от голямо значение за разбирането на механизмите на икономическото развитие. В относително крайна форма тази мисъл е формулирана от Дейвид Ландес, автор на книгата „Богатството и бедността на народите” («The Wealth and Poverty of Nations»), което той прави през 2000 година на конференция, организирана от Световната банка:

„Съществуват култури,
които аз наричам токсични

– те увреждат тези, които се придържат към тях.” И още: „Ако ние можем да извлечем някакъв урок от историята на икономическото развитие, то той звучи така: на практика икономическото развитие изцяло зависи от културата.”
Развивайки тезата на Ландес, японският икономист Йосихара Кунио отбелязва: „Една от основните причини за успешното развитие на Япония е нейната култура. Японците винаги са обръщали специално внимание на: 1) материалните съображения; 2) на трудолюбието; 3) на натрупването в полза на бъдещите дни; 4) на образованието и – 5) на колективизма.”

От 2002 г. до 2005 г. Институтът Флетчер (Fletcher School) реализира изследователския проект „Културата има значение”. Ръководи го Лоурънс Харисън. Проектът е започнат с издаването на едноименния сборник - Culture Matters. Basic Books, 2000 с редактори Харисън и Хънтингтън. В проекта участват 65 специалиста от 25 страни. През 2003 и 2004 в Института са организирани големи конференции, а през 2006 година в резултат от проекта са издадени три книги: „Основната истина на либерализма” (The Central Liberal Truth. Oxford, 2006) с автор Лоурънс Харисън; сборника „Развиващите се култури: изследване върху културните промени” (Developing Cultures: Essays on Cultural Change. Routledge, 2006) под редакцията на Джером Каган и Лоурънс Харисън и още един сборник: „Развиващите се култури: конкретни примери” (Developing Cultures: Case Studies. Routledge, 2006) с редактори Питър Бергер и Лоурънс Харисън. Основната цел на проекта е да изработи

ориентири за прогресивните
културни промени.

Основното внимание се концентрира върху три въпроса:

1. Кои елементи от културата влияят върху поведението на хората и в същото време въздействат върху политическото, социалното и икономическото развитие?

2. Кои са институциите и методите, чрез които се осъществява „предаването” или „наследяването” на културата и чрез кои канали се променят културните нагласи?

3. Какво можем да научим за културата и нейните изменения въз основа на конкретни примери от успехите и неуспехите на отделни страни?

Резултатите от проекта потвърждават правилността на постоянно цитирания афоризъм на Патрик Мойнихен: „Основната истина на консерватизма се състои в това, че успешното развитие на едно общество

се определя от неговата култура,
а не от политиката.”

А основната истина на либерализма гласи: „Политиката може да промени културата, спасявайки я по този начин от самата нея.”
Отговорът на първия въпрос е свързан с диференцираните в хода на изследването 25 фактора, които в рамките на различните – съдействащи на прогреса или съпротивляващи се на прогреса – култури биват възприемани по различен начин.

Тези 25 фактора се групират в 4 категории:
  • мироглед;
  • ценности и позитивни качества;
  • икономическо поведение;
  • социално поведение.

Много от тези фактори няма как да бъдат точно отделени и често могат да бъдат открити в няколко категории. Примерно, в категорията „Мироглед” има фактор „съдба”, който съдържа два противоположни подхода: „господар на съдбата си” (фактор, който съдейства за прогреса) и „фаталист” (пречка за икономическия прогрес). От мирогледа в голяма степен зависи „предприемчивостта” – един от най-важните фактори в категорията „Икономическо поведение”. Освен предприемчивостта в тази категория влизат:

1. Работа/постижения – включващ принципа „живея, за да работя”(съдействащ за прогреса) и „работя, за да живея”(пречещ на прогреса).

2. Натрупване на капитал - „необходима предпоставка за правене на инвестиции” (съдействащ за прогреса) и „заплаха за равенството в обществото”(пречещ на прогреса).

3. Склонност да се поема риск - умерена (съдействащ за прогреса) и ниска с прояви на известен авантюризъм (пречещ на прогреса).

4. Конкуренция - „ключ към ефективността” (съдействащ за прогреса) и „заплаха за равенството” (пречещ на прогреса).

5. Иновации - отвореност, доверие, възприемчивост (съдействащ за прогреса) и подозрение към новото, дълго усвояване на възможностите, които то дава (пречещ на прогреса).

6. Кариера - „зависи от личните постижения” (съдействащ за прогреса) и „зависи от роднинските връзки или покровителството на властимащите” (пречещ на прогреса).

По втория въпрос - как се предава културата между отделните членове на едно общество, то каналите са следните: начина на възпитание на децата, ред аспекти в образователната система, религията, дейността на средствата за масова информация, политическото ръководство на страната и програмата й за развитие на държавата. От всичко изброено с оглед влиянието на културата върху икономическото развитие, се оказва, че особено значение има религията. Участниците в проекта групират 117 държави спрямо преобладаващата в тях религия и анализират техните постижения възоснова на 10 „индекса на прогреса” (например, степен на доверието в институциите, ниво на корупция, покупателна способност, начин на разпределяне на доходите и т.н.).
Получените данни като цяло потвърждават тезата на Макс Вебер, формулирана в книгата му „Протестантската етика и духа на капитализма”, че от гледна точка на материалното благосъстояние,

протестантските държави са постигнали повече
в сравнение с католическите.

Дори при развитите страни, ясно се вижда, че протестантските народи съществено изпреварват католическите от гледна точка на материалното благосъстояние, на нивото на доверие в държавните институции, управляващи страната и при ниските или почти липсващи нива на корупция.
В продължение на този общ анализ, са направени изводи, че протестантските, еврейските и конфуцианските общества постигат повече в сравнение с католическите, мюсюлманските и православните, тъй като при първите като цяло са характерни едни и същи, съдействащи за прогреса културни ценности, докато последните изповядват културни убеждения, които пречат на икономическия прогрес.
Изводите, направени от участниците в проекта „Културата има значение” недвусмислено доказват наличието на „всеобща култура на прогреса”, тъй като едни и същи ценности в сферата на икономическото поведение, независимо от произхода им, осигуряват благосъстоянието в страни с много различни географски, климатически, политически, институционални и културни условия.

Културата не е заложена
в гените на хората.

И независимо от това, че културните промени са сложен процес, който отнема време, то това е процес, които протича постоянно в света и не съществуват никакви убедителни основания да се счита, че всеобщите ценности на прогреса не са подходящи за който и да било човек, принадлежащ към което и да било от съществуващите общества на нашата планета.


ИЗТОЧНА АЗИЯ
За всички „конфуциантски” държави (по-конкретно това са всички държави, силно повлияни от китайската култура, която освен конфуциантството включва даоизма, будизма и култа към предците) са характерни принципите на „всеобщата култура на прогреса”. В тези страни високо се цени образованието, успеха, трудовата етика, личните постижения и склонността към натрупване на богатство.
Много наблюдатели свързваха стагнацията в източноазиатските страни (с изключение на Япония) от средата на ХХ век с конфуциантството и с ролята на китайската интелигенция – символ в това отношение беше Мао – която считаше икономическата дейност за „непрестижна” в рамките на конфуциантсткия мироглед. Но в момента, в който политическото ръководство отприщи мощната вътрешна сила на такива ценности като образование-амбиция-постижения-натрупване, те се появиха на повърхността на обществения интерес и всички ние станахме свидетели на икономическото чудо. В Китай катализатор на „чудото” бе лозунга „Забогатяването е славно”, издигнат от Дън Сяопин през 1978 година и по същността си той отбеляза края на марксистката революция на Мао. С други думи, след съответното поощряване, наличните в обществото всеобщи ценности на прогреса свършиха своята работа, по същия начин както това се случи в Япония в резултат от „Революцията на Мейдзи” през 1868 година, когато управлението на страната взе решение да „догони” Запада.


СЕВЕРНА ЕВРОПА
От гледна точка на десетте показатели за политическо, икономическо и социално развитие, прибавяйки основния Индекс на човешкото развитие, както и данните на мащабното социологическо изследване „Ценностите в света” по отношение на доверието, то страните от Северна Европа са абсолютни шампиони в областта на прогреса.
И петте северноевропейски държави – Финландия, Швеция, Дания, Норвегия и Исландия – принадлежат към лютеранското вероизповедание, макар в наши дни да са малко гражданите там, които редовно посещават църква.
Лютеранската религия е в основата на североевропейската система от ценности, осигуряваща високо ниво на образование, мащабни социални програми и ефективно предприемачество. Местата в рейтинга, определени на Световния икономически форум през 2006 год. неопровержимо доказват, че страните от Северна Европа успяват успешно да съчетават ефективността на икономиките си с високите нива на социални разходи. И както беше отбелязал Economist в една от статиите си, „високите данъци и щедрите социални помощи далеч не винаги подкопават конкурентноспособността на икономиката... За това свидетелстват високите показатели на скандинавските страни.” По показателя „Конкурентноспособност” Швеция заема второ място в света, а Дания е обявена за най-доброто място за живеене в Европа.

Ако Ви харесват публикациите в блога, АБОНИРАЙТЕ се за нашия седмичен обзорен NEWSLETTER, в който винаги добавяме по нещо, което няма да намерите в блога. Ще го получавате всяка съботна сутрин. Ако не Ви хареса, винаги можете да отмените абонамента си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар