Искрено и лично: Промени себе си. Обичате ли децата

Преди време в "Искрено и лично" имахме рубрика "Промени себе си". Организирахме разговори върху изследванията на руски психолози, с които работех върху тази рубрика. Техните обобщени материали бяха бекграунда на предаванията. Именно това ви предлагам за четене - в случая бекграунда на изданието: "Обичате ли децата" - без картинки и финтифлюшки, защото важното знание не е за всеки.

Обичате ли децата? Всъщност, не е необходимо да ги “обичате”, отнасяйте се по-простичко... Разсъжденията за любовта, родителската или която и да било друга, са тъпо занимание. По същия начин можем да разсъждаваме за смисъла на живота по време на световна криза. Измислица, илюзия, красива приказка, която позволява да си скриеш главата в пясъка под благовиден предлог...

Любов, която не намира израз в реалното поведение и ежедневното отношение, не е любов. И тук му е мястото да споменем, че тези, които много обичат да разсъждават за смисъла на любовта, в ежедневното си поведение почти не са способни да покажат и капка любов. Разбира се, надявам се да не сте от тези, които бъркат проявите на Любовта с подаръците във вид на сърчица за “Св. Валентин” и с прочие показни знаци на внимание - това са регламентираните ритуали на ухажване, а не израз на любов. И кафето в леглото - също не е любов. И дори най-топлите и страстни обятия - уви, също не са любов... Изобщо не е необходимо да се демонстрира любов - достатъчно е да се научим добре и с уважение да се отнасяме един към друг. Това е къде-къде по-ценно в сравнение с красивата любов на думи и взаимното унищожаване в ежедневието. По-достойно е да не се опитваме да достигнем абстрактният идеал, за който и без друго нищо не знаем - направете нещо просто, но конкретно.

Любовта - това е твърде висока летва, за да си позволяваме да я достигаме. Да не лъжем себе си. Само личностите, които са изминали твърде дълъг и сложен път, са способни да обичат. И те със сигурност нито ще разсъждават за любовта, нито ще се опитват да я доказват с думи на когото и да било..., защото думите не са онзи инструмент, с който може да се изрази това, което е нужно да бъде изразено. Любовта е тъкмо една от онези същности, които не трябва да бъдат обяснявани...

Но да се върнем към децата и към въпроса за това дали изобщо им е необходима онази любов, с която често се хвалят “разумните” родители.

Децата имат нужда от умно и здравословно отношение, а не от любов. Любовта е твърде ефимерно явление, за да се нуждае детето точно от нея - детето просто не знае какво е това. За глада в стомахчето, например, знае достатъчно и не е необходимо нищо да му се обяснява.

От друга страна, общуването - това е именно конкретността, оня необходим опит, който позволява на детето да си изгради адекватно мнение за самия себе си и за своето място сред другите хора. Без адекватно общуване детето остава в безтегловност.

Детето формира възприятието за самия себе си върху основата на това, как се отнасят към него околните. Детето няма усещане за личността си до момента, в който хората от близкото му обкръжение не изразят отношението си. Първичната личност на детето изцяло е съставена от това, което мислят за него другите.

Егото на детето - това е проекцията на родителите и другите хора върху малкото същество, което се пречка в краката им. Не Бог и не природата създават съзнанието. Създават го родителите чрез своето отношение и възпитание. И, ако родителите имат склонността да се самозалъгват по отношение на любовта и другите възвишени дъвки, детето се оказва в доста затруднено положение. Само дето засега не се досеща, защото приема всяка тяхна дума за чиста монета (на родителите в този период много им харесва, че има кой да вярва на всяка тяхна лъжлива дума.)

В първите години от живота си детето още не притежава свое АЗ - и се отнася към себе си предимно като наблюдател, дори говори за себе си в трето лице. И, когато говори за себе си, то всъщност не говори от собствено име, а повтаря мнението на близките си хора.

Близките му казват: “Вальо е лош” и Вальо, който още не съществува като автономна личност, повтаря: “Аха, значи Вальо е лош... Ще знаем...” Детето повтаря след родителите си, но още не говори за себе си. “Вальо” за него е отделно същество. Той и Вальо още не са едно и също.

И така във фундаменталните основи на личността се залагат тухличките на онова, което детето усвоява за себе си от другите. Родителите обикновено са доста бездарни и посредствени съдии, за да правят някакви адекватни съждения за детето си и се получава така, че мнението на детето за него самото, е доста изкривено още от самото начало.

А по-късно, когато паметта започне да събира в главата някакъв все по-завършен образ на личността на същия този Вальо, се получава нещо като квантов скок, и детето от “наблюдателя на Вальо” се превръща в самия Вальо. Сега вече той със сигурност може да каже: “Аз съм лош!” И, независимо че той дори няма понятие защо е лош и какво в него не е както трябва, у него не възникват каквито и да било съмнения по повод на качеството, имплантирано в съзнанието му от най-близките му хора. Сега вече той не е просто страничен наблюдател, Вальо вече се е превърнал в купчинка от качества, родени от противоречивите родителски изказвания.

За съжаление именно това състояние, в което центъра на личността се премества към полюса на Его-комплекса, се смята за велико постижение на човека, което принципно го отличава от животните. Интересно е, че според природата, това не е постижение, а регрес. Егоистичното съзнание би трябвало да бъде преходен етап, но човекът остава заклещен в него през целия си живот, и при това от все сърце се гордее със своето безумие.

И така: любовта и децата. Не е необходимо да ги “обичаме”. Достатъчно е да се научим добре да се грижим за тях и, доколкото е възможно, тези грижи да ни носят удоволствие. Не е необходимо да подлагаме децата си на измислената от нас любов. Достатъчно е просто да бъдем редом и да се опитаме да не пречим на непорасналото още съзнание да расте по най-естествения за него начин.

Същото може да се каже и за отношенията между възрастните. Не е необходимо да се говори за любовта и да се описват чувствата, не са необходими и дългите планове за бъдещето. Те са важни само за тези, които са измъчвани от комплексите на Егото. Просто бъдете редом - и във всички случаи, само, ако изпитвате удоволствие.

Ако Ви харесват публикациите в блога, АБОНИРАЙТЕ се за нашия седмичен обзорен NEWSLETTER, в който винаги добавяме по нещо, което няма да намерите в блога. Ще го получавате всяка съботна сутрин. Ако не Ви хареса, винаги можете да отмените абонамента си.