вторник, 7 юни 2016 г.

“Прокрастинираш ли?” или научни изследвания върху мързела

През последните години понятието “прокрастинация” се превърна в начин красиво да обясниш, че просто нищо не правиш или, че прокрастинираш във фейсбук, примерно. В крайна сметка “прокрастинирам” звучи къде-къде по-солидно от обикновеното “мързи ме” или “губя си времето”.


Ако приемем, че прокрастинацията е болест, както се твърди, то излиза, че това е най-страшната и заразна болест в човешката история, защото всички сме й подвластни. Наистина някои от нас успяват да овладяват симптомите по-добре от останалите, но със сигурност никой не е развил имунитет.

Нил Луис и Дафна Ойзерман са учени от Мичиганския университет и от университета в Южна Каролина. В изследването си по темата, те се опитват да открият кое е обстоятелството, задвижващо нашия мързел и желанието да отлагаме работата за “по-нататък”, пардон прокрастинацията ни, и от какво се влияе.

Учените изхождат от теорията, че подсъзнателно ние разделяме себе си на две личности: “днешният Аз” и “утрешният Аз”.
И, ако “днешният Аз” царува и изцяло господства в настоящето ни, то “бъдещият Аз” е нещо като обикновен, сив, незабележим чиновник, на когото никой не обръща внимание и за когото никой не помни.

Поради тази основна причина, всички наши мисли и действия са насочени към удовлетворяването, към задоволяването на ежеминутните желания и приумици на “днешния Аз”.
Примерно, защо да отделям средства, за да застраховам бъдещето си, ако още днес искам нов смартфон? Защо да се отказвам от парчето торта днес, ако до морската ми почивка има още три седмици?

Учените си поставят задачата да отговорят на въпроса как да започнем да мислим повече за “утрешния Аз” и по-малко да отстъпваме пред “днешния Аз”. Чрез серия от експерименти стигат до следния извод: ако хората знаят, че от даденото, конкретно събитие ги делят определено количество дни, а не месеци или години, то те подсъзнателно приемат, че събитието ще настъпи по-скоро.

Лично експериментирах този извод и твърдя, че работи. От години имам намерение да започна този блог. Трупам материали, които са ми интересни, превеждам статии и т.н. и винаги имаше нещо по-важно, включително безкрайно, непродуктивно киснене, писане и отговаряне във фейсбук. Когато неотдавна смъкнах приложение за смарта си, в което поставих краен срок - десет дни и то пред очите ми започна обратно броене на всяка секунда, видях как времето отлита безвъзвратно (като че ли не го знаех и преди :))), и така се стегнах, че пуснах блога два дни по-рано.

Приблизително така звучи и изводът от изследването на Луис и Ойзерман.

Може би си струва да отброяваме дедлайна в дни, а не в месеци и още по-малко в години. Да не говорим, че по отношение на личния си живот и личните си професионални срокове, ние изобщо предпочитаме нищо да не изчисляваме, да не отброяваме, да не мислим и като резултат… прокрастинираме във фейсбук, докато натрупаните нерешени задачи не ни затрупат.

Ще се радвам да споделите мисли по този повод. :)))

Ако Ви харесват публикациите в блога, АБОНИРАЙТЕ се за нашия седмичен обзорен NEWSLETTER, в който винаги добавяме по нещо, което няма да намерите в блога. Ще го получавате всяка съботна сутрин. Ако не Ви хареса, винаги можете да отмените абонамента си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар